Казват, че за хубавите неща трябва време, а прекрасните се случват на момента. Е, това е точно такава история. Ще избягаме на повече от 5000км южно от Варна и ще прелетим над морета, за да стигнем до остров, архипелаг, където температурите са високи, усмивките широки, небето се слива с океана, а грижите са загърбени. Ще отидем там, за да си купим трайно лято в душата само за няколко шилинга.
Едно мечтано бягство с тюркоазен цвят, свежест на алое вера и дъх нa кокос. Карибу Сана в Занзибар! Захвърляме дебелите дрехи някъде при куфарите с проблеми и се отправяме към плажа. Крайбрежието е безкрайно и е престъпление да не му се насладиш с дълги разходки при отлив. Океан, бистри вълни, ярко зелени палми, жарко слънце и далечен смях на гонещи се деца. Жените в цветни роби събират водораслите – за супа или козметичен крем. На сянка под някоя палма играем с децата на макала, а след това завършваме със свежа напитка от прясно манго или папая. За любителите на пиво – отваряме добре охладена бира Сафари. За обяд – октопод с кокосово къри, чеснови калмари или кралска риба от океана – всяко ястие сервирано с прекрасна гледка и неустоимата подправка – спокойствие.
Не вярвам, че може да се случи, но ако синия хоризонт и освежаващите напитки са те отегчили, отиваме в Стоун Таун, където трафика и пазарите те връщат към живец. От Джамбиани излизаме на главния път, махаме с ръка и се качваме на Дала Дала за града. Дала Дала за някои е немислимо и извън зоната на комфорт. Да си в открит минибус с дървени пейки, твърде близко с другите, а на покрива да има неопределено количество товар – това е изживяване, което трябва да се опита и изживяване, което около десетина нормативни акта ще го спрат в Европа. След час и половина и няколко разтоварени мебели, дървета, чували, велосипеда, сме в Каменния град.
Всяко място има история и е хубаво да знаем и тази. В Каменния град започваме от тесните улички с пъстра архитектура. Минаваме по улицата, на която някога човешки съдби са се продавали с лекота. Днес къщата на Ливингстън е превърната в паметник на робите, а до нея величествено е катедралата, изработена от коралов камък. Лутайки се, осъзнаваш че си в лабиринт от изящни веранди, високи порти в арабски и индийски стил, и макар занемарени не може да откъснеш поглед от тях. Знаете ли какво може да превърне една къща в Дом на чудесата? Ток, вода и асансьор – точно тези придобивки превръщат резиденцията на местните владели в мечтана. А когато стане дума за мечти, стигаме до къщата на Фарук, който е имал смелостта да сбъдне своята мечта – една Бохемска рапсодия. Точно срещу дома му, може би от суета и привлечени от блясъка, изпробваме няколко камъка танзанит – поредният камък каращ жените да заблестят. Отбиваме се за едно освежаващо кафе в Заназибар кофи хаус – място с история и прекрасна панорамна гледка към града. След чаша фреш от диня, краставица и джинджифил сме готови за пазар. В долари или шилинг местните ще ви дадат търсената цена. Плодове, масла, дрехи, ядки, подправки, плодове…Изморително е да преговаряш за подправки и храна, затова взимаме лодка и отплаваме към Prison Island.
Хоризонт, прохладен бриз и време, което да прекараш в компанията на гигантски костенурки. Посещаваме затвора, не защото сме под карантина, а за още едно освежаващо кафе. Загубили представа за времето, след последната глътка, отплаваме.
На няколко метра от брега, водата леко полюлява лодката, усещаш лек бриз с гледка към африкански залез. Има залези, които се помнят дълго – ярко червени, обгърнати с дълги облаци, дълбоки, бавно потапящи се. И точно когато усетиш, че се потапяш в един друг свят, се събуждаш на брега в Стоун Таун и нощния пазар. Време е за вечеря!
Нощният пазар е мястото, където кралските скариди са кралски по обем и можеш да ги объркаш с раци. Омарите, калмарите, октоподите са в изобилие. Ще получиш и изобилие от предложения от готвачи в куртка, стараещи се да ти покажат колко добри шеф-готвачи са. Омар, сервиран с ориз басмати, добре овкусен, балансиран сос с къри и кокос, гарниран с малко свежа салата. О, да! Жалко, че е street food market, иначе щяха да бъдат раздадени звезди Мишлен.
Като за последно ще се върнем в Джамбиани. С чаша пина колада в ръка, излежавайки се на плажа, със звука на отдалечаващите се вълни и делфини, под море от звезди, които сякаш ако се протегнеш можеш да докоснеш… Последната нощ на острова заслужава да спрем точно тук. Да спрем с грижите, да осъзнаем колко нищожни са те пред целия необятен свят, да обърнем внимание на истинските неща. Да се насладим на мига, защото колкото и да се объркат нещата, то винаги има решение. Хакуна Матата!
Точно колкото освежаващ е оазиса в пустиня, точно толкова добре влияе Занзибар на сивото ни ежедневие. И ако пътят те е отвел именно там – отпивай всяка глъдка бавно! Pole, pole! За да се насладиш на красотата на безкрайния бряг. Бавно, за да вкусиш от сладостта на плодовете. Бавно, за да се потопиш в океан от безвремие и небе обсипано със звезди.
Разказано,така сякаш бях и аз там с Вас,или с голямо желание да бях!Приказно , цветно ,вълнуващо!